jonh.smith0

Tue Feb 13 2024 | 29 Следващи Последвай

Най-големият проблем със слънчевите системи са химикалите, използвани за превръщане на силиката в покритието, използвано за панелите. За да се получи достатъчно чист силиций, той трябва да се третира със солна киселина, сярна киселина, флуорид, трихлоротан и ацетон.
Освен това са необходими галий, арсенид, медно-индий-галиев диселенид и кадмиев телурид, които също са силно токсични. Силиконовият прах представлява опасност за работещите и плочките не могат да се рециклират.
Вятърните турбини са нещо по-добро по отношение на разходите и унищожаването на околната среда. Всяка вятърна мелница тежи 1688 тона (еквивалент на теглото на 23 къщи) и съдържа 1,300 тона бетон, 295 тона стомана, 48 тона желязо, 24 тона фибростъкло и трудните за добиване редки метали неодим, прасеодим и диспрозий. Всяко от трите остриета тежи 5,216 кг и има живот от 15 до 20 години, след което трябва да бъдат сменени. Не можем да рециклираме използвани лопатки на ротора.
Разбира се, тези технологии могат да имат своето място, но трябва да погледнете отвъд мита за свободата от вредните емисиите.
„Да станем зелени“ може да звучи като утопичен идеал, но ако погледнете скритите и вградени разходи по реалистичен и безпристрастен начин, ще откриете, че „Заленото Движение“ нанася повече щети на околната среда на Земята, отколкото изглежда.
Не трябва да сме против минното дело, електрическите превозни средства, вятърната или слънчевата енергия. Но трябва да показваме реалността на ситуацията.