В теб е потенциалът на Бог, но дали ти си го развил достатъчно или предпочиташ да си стоиш в низините на невежеството и да си занимаваш ума с дребномислие, това е личен избор на всеки. Не могат да се приписват човешки качества на Бога. Те затова са човешки-защото са придобити СЛЕД излизането от целостта на ЕДИНСТВОТО. Да, грешките са право на човека, за да изследва материалните светове, но хората ги използват като оправдание, за да си лентяйстват в низините.

Да, това е толкова проста истина, а в същото време деликатна струна, която Достоевски е успял да докосне, чрез героя си... още през онези времена! Толкова семпла идея, като колективизма и ЕДИННОТО, явно е трудно смилаема за повечето хора, затова... ще си живеят в утешността на грешките, защото другото е недостижимо-изисква усилие!

Абсолютна"стерилност" има в единството с Бога!Той го е заложил в пътя на еволюцията на човека,затова трябва да си го извървим,а по пътя....да,драматургиите ще са много-те са потребност.Проблемът е,че човечеството много се застоява в баналности,защото умът има навика да си създава комфорт.Комфортът е статика и застой и тогава,логично се намесват други сили,които да принудят човека да изисква повече от себе си.Бог е творчеството,а то е динамика-не леност,затова винаги ще се създава стрес!

Вината е онзи морален индикатор на съвестта,който ни казва,че дадена постъпка или ЛИПСА НА ТАКАВА,не Е в синхрон с божествените принципи ,т.е. онова особено чувство на неудобство,което ти отнема покоя.Друг е въпросът,че някои хора са го притъпили в себе си.Доводите на разума винаги ще си намират достатъчно добра аргументация,за да избяга от неприятното чувство,което предизвиква гузната съвест и така да я притъпи.Но всички знаем,че отвъд разума съществуват по-велики закони!

Да,г-н Толев непрекъснато повтаряше в лекциите си,че вменяването на идеята за ГРЕХОВНОСТТА е най-голямото престъпление срещу човешкото същество и обида към творчеството на Бога.Човекът е НЕСЪВЪРШЕН,а не греховен!Но това,разбира се не трябва и да е повод за успокоение и да не полагаш усилия за съвършенството си.Самокритиката е добър инструмент за възпитание на егото.

Колкото и невероятно да звучи,всъщност комунизмът представлява точно идеята за колективизъм на обществото-състояние на единомислие м/у всички,до степен в която...да речем... някой се порязва,а теб те боли.Това е било изначалното състояние на човечеството,което се е изгубило.Не бива да се бърка ,просто с ЕМПАТИЯТА!Хората подсъзнателно се опитват отново да преоткрият това състояние,но когато не притежават нужния морал-ще живеят просто в извратени политически идеологии!

Логично е,когато си в състояние на единство с останалите,да изпитваш както радостта,така и вината като нещо общо.Ако си удариш ръката,най-много страда тя,но болката я изпитва цялото тяло,нали така?"Всички сме виновни и няма невинни" е като един СВРЪХ ПРИЗИВ на единицата,която се припознава в колективния организъм и покана към приобщаване.Всеки,който се стреми да си намира аргументи,за да бяга от общата вина е УМЪТ,който винаги ще си търси оправдания за бягство от отговорност и разединение!

Ваклуш Толев настояваше и за нещо друго,като лично наша отговорност-"Не си правете от чуждата вина,ваша собствена невинност!"Колко същностен е упрекът за вината,когато се достигне нивото колективизъм,защото обединяваш в себе си дори МИНАЛО,НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ.Когато кажеш"НИЕ СМЕ",събираш в себе си всички времеви линии-предците,настоящото поколение и бъдното!Отказът от единство и отговорност,Е нашата вина,затова"всички сме виновни пред всеки и най-вече пред себе си"...та дори и пред Бог!