jonh.smith0

Wed Jan 31 2024 | 30 Следващи Последвай

Съвременните антрополози си служат с нови термини свързани с новия ритъм на живота в 21 век: „добавена реалност“, „виртуална реалност“, „дигитално номадство“. Всяко физическо действие на човека днес вече се отразява във виртуалния свят.

В контекста на декодираните древни тракийски идеограми, етимологията на думата Ре-алност разкрива нови дълбочини. Коренът на думата „РЕ-„ е фонетичната стойност на тракийския идеограм *, декодиран през по-късния египетски еквивалент със значение „реч/слово“, произнасящ се като „ре“. В бългаския език и до днес това е корен на семантичното гнездо около понятия свързани с РЕЧ. „РЕ-/РА-„ има и значението „Слънце“. В българското народно песенно творчество Слънцето „се представлява като всезнающе и всеведоще, т.е. всичко знае и всичко вижда“ и едно от имената му е Райко (Маринов, 1994).

Но какво е словото, което движи съвременната РЕ-алност и в каква светлина разглежда съществуването си днешният човек?

Парижкият професор Карлос Морено – експерт по смарт-градовете, въвежда терминът „Нео хроноурбанизъм“, описващ появата на нов градски мултиритъм в 21 век, където „времето не спира“.[4] Град , в който чрез технологиите всеки може да пазарува по всяко време на денонощието, провеждат се културни събития, които траят през цялата нощ. Тази „непрекъснатост“ или своеобразна „вечност“ касае ритъма на новото консуматорско общество, което може да се насища без граници, но в хронотопа[5] „ тук и сега“.