jonh.smith0

Thu Jan 04 2024 | 29 Следващи Последвай

Същата методика – обявяване на тракийски топоним за нов, наложен от новопоявил се народ, но имащ успоредици в старата тракийска ономастика, срещаме и при местното название Маска [Mασκᾶς]. Това е име на възстановена по времето на Юстиниан Велики [527 – 565 г.] тракийска крепост, намираща се непосредствено до носещата ясно българско име крепост Листе [Λίστη], отново спомената от Прокопий Цезарийски [Proc. Aed. IV. iv]. Връзка с блг. мъска – муле прави акад. Георгиев, но този иначе забележително способен учен, счита Маска [Mασκᾶς] за ново название оставено от славяни [Георгиев, 1958, с.80], забравяйки за носещото безспорно тракийско име древно селище Маско-врия [Mασκο-βρια]. То е споменато от акад. Димитър Дечев, който го сравнява с Маска [Mασκᾶς] и добавя виждането на Алфред Холдер относно родство с келтски антропоними и т.н. [Detschew, 1957, c. 290].

Виждаме, че от една страна липсват напълно стари исторически извори, свидетелстващи за трайно установяване на нов народ в Тракия в периода 400 – 450 г. От друга страна обявените за нови по характер топоними притежават паралели в древната тракийска ономастика. Друг по-сериозен проблем в опитите на учените да обявят думите от късния тракийски за принадлежащи на езика на нов народ се явява материалната култура. В периода 400 – 550 г. не се наблюдава нито изчезване на местната домашна керамика на коренното население, нито пък можем да говорим за поява на керамика от нов тип. Също така няма и масова поява на некрополи с нов тип погреб