svetlana.dimova

Thu Dec 14 2023 | 80 Следващи Последвай

ДОЖИВЯХМЕ
Какво доживяхме Господи... Господи, какво доживяхме...
Горе... Ръка отрязана... Вързана яко... Видяхме.
Плува във въздуха... После слиза надолу горката...
Време е... Време е вече... Ще я последва главата.
Тялото на войника... Режем... Как е останал...
И на работника, който до него прав е застанал.
Режем и двамата... Хвърляме някъде там.. След което
следва бюстът на майката и главичката на детето.
Време му беше, нали... Стига ни е напомнял
как го посрещнахме радостно с цветя вместо със бомби.
И как със него тръгнаха хиляди наши войничета...
За да спасяват България, защото си я обичаха.
А бомбите падаха яростно... В зимните дни отминали.
И самолети стотици... И колко хора загинали...
Кой да помисли тогава от тези хорица... Клетите...
Че ще издигнат в София паметник на самолетите.
А този паметник... Долу!.. Днеска кому е потребен.
Някакъв си войник... И работник... И майка със бебе.
Мила Българийо...Пак ли?.. Вечно добра... И послушна...
Толкова мъки понесла... Нима си пак равнодушна?
14 декември 2023 г. Недялко Йорданов