voltron7502

Sun Dec 10 2023 | 69 Следващи Последвай

През февруари-март 1204 година цар Калоян, който внимателно следи бързо променящата се обстановка на Балканите и очертаващия се разгром на Византия от рицари на IV кръстоносен поход, отправя пратеничество до водачите на латинско-венецианската армия. Според един от летописците на Четвъртия поход, Робер дьо Клари, българският владетел известява „висшите барони на армията за това, че ако биха желали да го коронясат за крал, за да бъде господар на земята си Влахия [т.е. България], която той ще има, както и своето кралство от тях, ще им дойде на помощ за превземането на Цариград със сто хиляди въоръжени мъже“.

Очевидно става дума за многобройните кумански пълчища, които българският цар успява да привлече за нападение. След съвещание, латинските барони не само че отхвърлят предложението на цар Калоян, но заявяват, че всячески ще му вредят и ще го тормозят. Всъщност, кръстоносци и венецианци вече имат писмено споразумение за подялбата на завладените балкански земи.

След превземането на Константинопол от латинците и провъзгласяването на Балдуин І Фландърски за император, цар Калоян отново търси споразумение с новите господари на Босфора. Византийският историк Никита Хониат пише, че когато той „проводил и пратеници за приятелство, било му отговорено да се отнася в писанията си до тях не като василевс с приятели, а като слуга с господари“