Живяло е нявга във една страна
бедно студентче със очила,
на лекции то ходело и пиело боза,
а водка щом си сръбнело,
си пеело така:
Пр: Студентски години, чуден живот,
днеска теренче, утре белот, (2)
но за съжаление сте само пет,
ах, защо не бяхте педесет и пет!
Квартирка си намерило то, метър на два,
с плавници се влизало, че влажничка била,
но нашия приятел нали си бил бохем,
от нищо не му пукало и пеел тоз рефрен:
Но пролет щом настъпила и плъзнали хормони,
джапанки нахлузи, колежките подгони,
пет-шест въдици пусна и Парашкева ковна,
а между целувките си пеели така:
Нижат се годините кат наниз от пипер,
завърши ВТУ и стана учител
От грижи ли, от що ли, косата побеля
и вече с Парашкева си пеят така:
Пр: Години, години, няма живот,
няма теренче, няма белот,
години, години, нижат се без чет,
а може би са вече педесет и пет!

Log in to interact

Все още няма коментари.

Бъди първия коментирал.