mrantervel

Fri Dec 01 2023 | 51 Следващи Последвай

Сещам се за годините на развития соц.-80те. Тогава ни градиха като личности. Имаше един нахлузен алтруизъм: уважение към възрастния човек, бременна жена в градски транспорт: видиш ли,ставаш за да седне. Тъпо,не тъпо, все пак те караше да даваш "нещо" за нищо ей така,за спорта. Помня нахалните бабички дето т.д. си изискваха това "право" и ставаш кат бит цигойнер( няма да си сменя фразеологията,сори!). Все пак беше част от възпитанието.
Когато се пръкнах в испанско, началото 90те, такъв филм нямаше. Всички имигранти нашенски споделяхме тоя факт, от млади и зелени до "възрастни". Дори и на бременна жена не мърдаха та до сега.

Да даваш за нищо е част от много аспекти в живота: родител-дете, учител-ученик, дедовци/баби-внуци... въпроса е в концепта. Тоя филм обаче не се отработва по никъв начин, а после се почва едно чесане по врато,що тва,що онова.

Естествено ще излезне някое мекотело на бял стол, че не се е сетило да го регулира. Мекотелото на бял стол, е способно да създаде само проблем, който ще бъде решен с нова РЕГУЛАЦИЯ, която ще създаде нов проблем за нова регулация. И така мекотелото на бял кон доказва своята необходимост. Тая необходимост се разбира от лумпените като: аз спазвам закона: жива доза изкривяване на разбирането на закон,права/задължения. И тея регулации/правила се менят по време на "играта" така че, мекотелото на бял кон винаги да печели: глоби,забрани,грабеж.

Мекотело_на_бял_кон=(Министър,секретар,комисия,извънредна_комисия,ведомствен_плъх,всякви_подобни).