Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с нашата Политика за поверителност и се съгласявате с нейните условия.
Ех, остарял съм твърде много... Опасно е да се вълнувам.
Но мога ли пред мен самия на непукист да се преструвам,
когато цял живот премина във битки с тези всемогъщи
които често уж се сменят, а всъщност са едни и същи.
Но и да искам, нямам време... И късно е за съпротива...
Каква спокойна стая имам... Животът хич не си отива.
Усещам... Малко уморено... но все пак още диша... Диша.
Какво тогава ми остава... Освен да пиша... И ще пиша.
Щом има кой да прочете това споделяне поредно,
все има някаква надежда... Затуй ще пиша до последно!
НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ
Все още няма коментари.
Бъди първия коментирал.