jonh.smith

Fri Dec 01 2023 | 89 Следващи Последвай

"Скъпи приятели, изправен съм като много от вас пред избор. Дали времето, което ми остава да го изживея на спокойствие, затворен в себе си, сред любимите си хора, вещи и предмети. Всеки си има вероятно такъв домашен кът. И да престана да се вълнувам от това, което се случва в нещастната ни държава. Мfже би това вече ми е необходимо. Но не мога още. И не искам

ДО ПОСЛЕДНО

Защо изобщо се ядосвам. Защо не искам да си трая.
Виж колко светло и спокойно е в тази моя стара стая...
Тук на тавана... И бюрото... И снимките... Ах, пожълтели...
Това е моят род... Предците... И знам, съвсем не са умрели.

Сандъкът... Мойте ръкописи... Тогава пишех с перодръжка...
Писма... И дневници... Подробно за първата целувка мъжка...
И книги... Книги... Страшно скъпи...От антикварни магазини.
С дебели кожени корици... На повече от сто години...

И грамофонът със тръбата... Колекцията... Стари плочи...
Балкончето... Съседска котка току що в тъмното прескочи.
И кучето ми я усети... И долу дрезгаво залая...
О, Господи, какъв подарък е тази моя малка стая!

Защо не си стоя във нея... Защо редовно я напускам.
Часът е 20 нула нула ... И телевизора пак пускам.
И всичко хубаво изчезва... И ме залива със омраза.
Държавата ни се побърка... Изтъркана, но точна фраза.

Онези горе дерибействат... Народът свикна да си трае.
И ако някой се надигне, ще го оставят да си лае..
Уж демокрация... И нека... Свободно могат да се цупят.
И в крайна сметка ще замлъкнат... Ще ги залъжат... Ще ги купят.

Ех, остарял съм твърд