voltron7502

Tue Nov 28 2023 | 69 Следващи Последвай

Често въпреки най-добрите си намерения ни се случва да съдим другите.

Причините, които следва да изредим по-долу, не оправдават поведението, но вярваме, че помагат да му дадем обяснение.

Когато съдим другите, не съдим ли всъщност себе си?

Когато съдим хората сурово, ние ги използваме като база за сравнение. Казваме си, че нашите избори са доста добри, имайки предвид това, което вършат останалите.

Ние не използваме собствените си цели и намерения като собствена мярка. Вместо това позволяваме на другите да определят колко добре се справяме с нещата.


Развиваме фалшиво чувство за превъзходство, когато открием недостатък в другите.

Доколкото те не са съвършени (и всъщност никой не е), ние можем да намерим по-лесно оправдание на собственото си поведение.

Да съдим другите е може би нашият начин да намерим мястото си сред тях.

Когато формулираме мнения за това, към което се стремим, и това какво пренебрегваме, ние установяваме къде мислим, че „се вписваме“ и може би къде бихме искали да бъдем в бъдеще.

Присъдата над другите, колкото да не искаме да си го признаем, може да е възможност да се измъкнем от нещата, които харесваме най-малко в себе си.

Това е нещо, което често не успяваме да осъзнаем. Понякога ние хората държим огледало и пренебрегваме собственото си отражение.

Притесняват ни качества у другите, които ние решаваме да не забелязваме у себе си.

Понякога съденето може да бъде начин да бъдем част от другите.