О, Съдба!
Ти, променлива като луната...
... ту издигаш, ту убиваш...
И нищожество, и могъщество се стопяват като лед...
Съдба, ти ни преследваш, и утешаваш с напразни надежди... Въртиш се ти вечно, като колело...
Всичко е преходно - и бедата, и мимолетното благополучие...
О, Съдба... обвита в мрак като с покривало! Усмихни се и на мен!
По твоя вина аз се разпилях и останах гол...
Но не! Не на мен се е паднал жребият, който носи благоденствие и добродетел...
Измъчен, изтерзан съм от вечната мъка...
Я чуйте бързо бие ли още сърцето ми...
Съдбата ме съкруши... Плачете всички с мен!
И нищожество, и могъщество се стопяват като лед...
Съдба, ти ни преследваш, и ни утешаваш с напразни надежди... Въртиш се ти вечно, като колело...
Всичко е преходно - и бедата, и мимолетното благополучие...

Log in to interact

Все още няма коментари.

Бъди първия коментирал.