compitum_8

Tue Nov 14 2023 | 12 Следващи Последвай

1500 знака са си направо есе! На първо време, ако не възразявате, ще ви цитирам Изидор Люсиен Дюкас, граф дьо Лотреамон: "Не отричайте безсмъртието на душата, божията мъдрост, величието на живота, видимия порядък във вселената, красотата на тялото, любовта към семейството, брака, обществените институции.
Трябва да можем да изтръгнем художествена красота дори и от лоното на смъртта, но тази красота не принадлежи на смъртта. Смъртта тук е само случайна причина. Не, средството, а целта не е тя.
Човекът е дъб. В природата няма по-як от него. Няма защо вселената да се надига в негова защита. Една капка вода не е достатъчна, за да го запази. Дори и вселената да го защити, той няма да е по-опозорен от онова, което не го запазва. Човекът знае, че царството му е безсмъртно, че вселената има начало. Вселената не знае нищо: той е в краен случай мислеща тръстика.
***
Човекът е победител на химерите, новото на утрешния ден, реда, от който пъшка хаосът, точката на помирение. Той е съдник на всички неща. Не е слабоумен. Не е червей, а пазител на истината, грамада от сигурност, слава, а не измет на вселената** ... Ако се унижи, ще го възхваля. Ако се хвали, ще продължа да го възхвалявам. Аз го помирявам. Той ще успее да разбере, че е брат на ангела. Няма нищо неразбираемо."