Хорото на Георги

разказ

Щурците пеят приспивна песен, звездите светят в ясното небе. Месечина пълна пътя огрява. На горска поляна замръкнал е млад юнак. Георги се прибираше от сватба в съседното село. Беше се нагостил добре. Пийнал си бе ракийца, после и малко винце. Хапнал си беше от кокошката, ял беше и баница. После за десерт сладка баклавица. Мезетата също бяха страхотни, сиренето от бяло по-бяло. Суджуци свински, луканките телешки. Всичко на сватбата беше чудесно. И едни хора беше играл с чудни моми, прекрасни девойки. Но вече се бе стъмнило сватовете се бяха по прибрали, гостите разотишли време беше и наш Георги да си ходи. И с пияната глава реши на преки през гората да мине, по бърже у село да си дойде. Но на горска поляна бе се сопнал и паднал, и там заспал. Събудил се беше от викове женски. Голо хоро играеха красиви невести, на поляната дето бе заспал Георги. Той гледаше и не вярваше на очите си. Момите коя от хубава по-хубава беше. С кръшни снаги, черни и руси коси, но всички със зелени очи и все в него вторачени. Усмихваха му се и сякаш го викаха. „Ела Георги, ела играй с нас...“ Георги им се усмихваше, подлъгал се беше и стана. Отиде при тях и на хорото се хвана. До ден днешен на него играе. Всяка вечер на пълнолуние с голите девойки-самодиви играе не спира, това беше станала нещастната му съдба. И така Георги никога не се прибра до днес играе със самодивите...

Костадин Койчев-Kovak

Log in to interact

Все още няма коментари.

Бъди първия коментирал.