Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с нашата Политика за поверителност и се съгласявате с нейните условия.
През целия си живот сме поставяни на изпитания, или изкушения, на свободния ни избор, или на нравствените ни устои.
Последните 4 години изпитанията се сгъстиха и усложниха. Не остава миг да си поемем дъх - едно сито, второ, трето, амнайсто...
Хората, които обичам да чета, които уважавам и ценя, именно поради нравствените им устои и разум, главоломно намаляват.
Тези, които устояха на коронабесието бяха доста.
Тези, които устояха на слава 404, бяха доста.
С войната в Близкия Изток вече започнаха изненадите. Доста хора ме изненадаха, защитавайки и оправдавайки незащитимото.
И дори без да сме приключили с това, дойдоха местните избори, които мога да обобщя накратко в „избери по-малкото зло“.
Злото си е зло - няма малко, няма голямо.
Загубих всякакво уважение към хората, които сами избраха да премълчават и омаловажават съучастие в престъпление срещу човечеството. Които от висотата си на авторитети, рекламират и пробутват нещо мръсно и престъпно, като някаква съпротива, като някаква уж-правилна пътека, която да ни измъкне от блатото.
Загубих желание да ги чета. Нямам нужда някой да ми казва какво да мисля, но като всички имам нужда да проверя изводите си с хора, чието мнение ценя. А те остават все по-малко.
*** За неразбралите - иде реч за Вакса Григорова и „Левицата“, които щели да борят статуквото и да ни водят към светло бъдеще. Онова там за бардака и труженичките, никой не го е отменял.
Gita Petkova
Sat Nov 11 2023
Продължавам да чета някои, но вече с едно (или дори повече) наум...
Детелина Петрова
Повече от половината отсвирих. Не ми се губи секунда време да ги чета. Особено тези, които ходеха по стените на хората да им държат тон, като Страхил Ангелов и Тодор Беленски.