Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с нашата Политика за поверителност и се съгласявате с нейните условия.
„Тази нощ сънувах странен сън.
Беше късна есен и тръгнах от една махала високо в планината на разходка. Мястото ми беше напълно непознато. Вървях дълго и се изгубих. След миг се стъмни и единствената ми ориентация остана една звезда. Тръгнах защото знаех посоката, но ставаше все по стръмно. Толкова дълго се изкачвах, че накрая едва изпълзях до някакво било с надеждата да видя някаква светлина. Огледах се, но светлина нямаше, нямаше я и звездата. Изведнъж чух, че някой се изкачва към мен. Дишаше по странен начин и затова протегнах ръка да му помогна без да виждам лицето му. Изправи се силно прегърбен и аз го хванах през кръста, но главата му беше забита в земята. Чух познат глас, който ме помоли да не го поглеждам в очите. Дори и силно прегърбен беше по-висок от мен и разбрах, че това е Слави Трифонов. Попитах го какво прави тук и той ми каза, че това е последното му изкачване.
НИКОЛАЙ МАРКОВ
stenli_kiten
Fri Nov 10 2023
много добре казано във Европа вече се работи много спокойно само украинци няма европейци не
Отговори наpaco
Fri Nov 10 2023
браво
stenli_kiten
да си ходят във Украйна тия нахалници ебаха майката на в