„20 години плащам кредита за жилището заедно със съпруга си, а после излиза, че не съм собственик!“

Пиша я за хората, които години наред, понякога цял живот, изплащат жилища, които не са техни и които имат наивността да си мислят, че като си вкарал една кола с пари в един имот, това ти дава някакво юридическо право и те прави собственик.

Нека ви разкажа една история по случая… 

Годината е 2000-та. Иванчо купува двустайно жилище в кв. Лозенец в София. Част от цената плаща с банков заем, който ще плаща в следващите 30 години. След една година – през 2001-ва, се жени за Марийка. И двамата млади започват да изплащат заедно жилището. Там се ражда и първото им дете, но да не залитаме в други теми. Децата са тема за други статии.

Двадесет години по-късно Иванчо и Марийка вече не са толкова млади, но пък за сметка на това са изплатили кредита. Предсрочно!

Иванчо решава, че му трябват пари за бизнес и че ще продаде жилището в Лозенец. Имат си с Марийка друг апартамент, в който живеят с двете си деца.

Марийка е на друго мнение по въпроса с продажбата. Категорично женско „НЕ“! Марийка смята, че жилището в Лозенец трябва да се дава под наем и така ще им генерира малък, но сигурен и постоянен доход.

Иванчо се ядосва, че жена му е прекалено предпазлива. „С нейната страхлива философия на живот, никога няма да се измъкнем от финансовото блато!“– мисли си Иванчо. И решава, че въпреки протестите на съпругата си, ще продаде жилището.    

„Хайде да видим как ще го продадеш! – развиква му се Марийка. – Като аз няма да подпиша!“.

И един, недотам прекрасен за Марийка ден, тя разбира, че съпругът й наистина е продал апартамента…

Тук спирам с историята, за да отбележа, че колкото и несправедлива да изглежда тази ситуация от гледна точка на нашата злочеста героиня, Марийка няма на кого да се сърди. Освен, може би, на учителите в последните години от гимназията, които освен да я карат да помни неща като това защо хан Тервел е получил титлата „кесар“, са можели да й преподадат и малко по-практични неща, с които е по-вероятно да се сблъска в живота си.

Като например да е наясно, че когато един апартамент е придобит от съпруга ти преди брака, колкото и пари да наливаш в него, това няма да те направи собственик.

Или това, че ако си решил постфактум да доказваш, че и ти си плащал кредита на съпруга си, за да претендираш поне финансово, добре е да си запазил някакви вносни бележки или преводни нареждания, доказващи този факт. „Аз му слагах парите за вноските на кухненската маса“ не минава в нито един съд.

Какво можеше да направи Марийка през всичките тези 20 години, през които е изплащала жилището, ако е знаела, че това няма да я направи собственик, но е искала да бъда такъв?

От 01.10.2009 г. влезе в сила най-новият Семеен кодекс, в който законодателят даде възможност на съпрузите да уреждат имуществените отношения помежду си и чрез брачен договор. Казано по друг начин, Марийка е можела да се договори със съпруга си да сключат брачен договор и с този договор да стане собственик на въпросното жилище или на част от него. Вярно, не е можела да го направи още през далечната 2000 г., но след 2009 г. вече е можела.

Но, знаете ли, подозирам, че и това Марийка не го е знаела. Не го е научила в училище, не само защото през 2009 г. вече е била приключила с училищните занимания, но и защото съм убедена, че и това не се учи в училище. А и кой да й каже на Марийка за най-новите промени в законодателството ни.

Ами ако Иванчо не се съгласи на брачен договор? Е, в този случай е могла поне като плаща всеки месец вноските към банката, да не ги оставя на кухненската маса, а да ги превежда или внася сама в банката.

Не е знаела, ще си кажете. И най-вече – не е очаквала, че Иванчо може да постъпи така несправедливо с нея. Вярно е. Но, знаете ли, няма как човек, който няма базови знания по даден въпрос, да очаква какво може да му се случи. Няма как да заподозре. В повечето случаи от небето ни се стоварва някаква неприятна изненада не защото небето е решило да ни накаже, а защото има закони, които ние най-вероятно не сме познавали.