Опознай Родината България еп.4

Мястото което ще посетим днес е село Мезек, разположено в подножието на източните родопи.Тук ще разгледаме останките от средновековна византийска крепост, която е сред най-добре запазените отбранителни съоръжения в България, датираща от ранното средновековие. Разположена на хълма Калето, крепостта е изпълнявала гранично отбранителна функция, охраняваща териториите между реките Марица и Арда. Строежът на крепостта датира от 11 век, времето на византийския император Алексий първи Комнин.Стените на крепостта ограждат площ от около 7 декара във правоъгълна форма с размери 110 на 60 метра. Тези стени са изградени от ломени камъни, споени с бял хоросан и са украсени с три тухлени пояса отвън. Крепостните стени са с дебелина от 1,90 до 2,50 метра, укрепени с бойници, които са били запазени до 1900 година. За укрепване на отбраната на крепостта са построени девет кули със заоблена форма и височина над 10 метра. Входът е на западната стена, в нейния северен край. Пет от кулите са разположени на южната кpепостна стена (две ъглови и три по фронта), две на западната (по средата и на главния вход) и по една на северната и на източната стена. Крепостта е функционирала до османското нашествие в края на ХIV в. Тя е замислена като солидно фортификационно звено и в нея е имало интензивен живот. Разкрити са няколко зърнохранилища с овъглено жито, където се съхранявали хранителите припаси. Многобройни са намерените железни върхове на стрели, шпори и конски подкови, свидетелстващи за ежедневието на войниците от гарнизона. Каменни мелници, метални инструменти и други подобни предмети пък разказват за бита на обикновеното население. Крепостта при с. Мезек е била много добре запазена до началото на XX век. Част от нея е разрушена около 1900 година., когато оттам са вземани камъни за строеж на турски казарми в Свиленград. Най-пострадала е северната крепостна стена. Тя е запазена до нивото на терена от вътрешната страна. Южната, западната и източната страна са се съхранили до височината на платформата, над която са се издигали зъберите им. Освен гледка към селото и околностите, при ясно време от кулите се открива панорама към Бяло море.

Останките от крепостта са обявени за архитектурно-строителен паметник от Античността и Средновековието през 1968 година. Сега руините имат статут на археологически паметник на културата от национално значение, съгласно действащия Закон за културното наследство.

https://www.youtube.com/watch?v=yyIpenCo_v0