Как да разберете дали наследодателят ви е оставил имоти след смъртта си

Защо?

Защо ако по някаква причина не сте имали контакт с наследодателя си, докато е бил жив, след смъртта му в един много голям процент от случаите ще ви се наложи да се правите на нещо средно между детектив и гадател?

Защото все още у нас няма единен електронен регистър на недвижимите имоти, в който да може човек да си направи справка по име и ЕГН за какъвто го интересува период.

А това е проблем. Много голям. Колко точно голям? На този въпрос може да си отговори само онзи, на когото му се е налагало да обикаля градове и паланки, за да търси евентуално наследените от баща си/дядо си/чичо си и прочие близки и далечни роднини, с които по някаква причина е изгубил връзка през годините.

Малко факти:

Електронен регистър на недвижимите имоти у нас има.

Регистърът е за цялата страна.

Дотук, обаче, с оптимизма.

Защото следват останалите факти:

Електронен регистър се води за имотите, с които са извършвани сделки или има друг вид движения, едва от 1990 г. насам.

За различните населени места електронните регистри са като период варират, но почти края на 1990 г. е горе-долу оптимистичната година, от която човек може относително лесно да се сдобие с информация дали едно лице е извършвало някакви сделки с имоти.

В България службите по вписванията към Имотен регистър към момента, в който пиша тази статия, са точно 113 на брой.

Представете си сега 113 места, на които трябва да обиколите и хууууубаво да поровите, за да сте 100% сигурни, че ако документът за собственост на наследодателя ви е бил нотариален акт или друг документ, подлежащ на вписване, то вие сте се уверили, ча той не притежава имоти на територията на цялата страна.

На онези от вас, които не разбират какво точно влагам в думите „хууууубаво да се поровите“, разбирайте ме буквално. Ако документът за собственост е преди 1990 г., то това значи, че ще имате уникалната възможност сами да си го търсите. И тук най-големият купон е как точно се случва това. Най-общо казано: казвате трите имена на човека, за когото ще извършвате детективската работа след малко на масата пред вас се озовава, един или няколко големи, прашни и /за огромно всеобщо съжаление/ изпокъсани тефтери, наименувани  „азбучници“. За какво точно става дума и защо понякога е causa perduta да намерите онова, което търсите, съм писала отделна статия, а снимката в нея  – уви! – е истинска.

Така може да си прекарате целия ден, а понякога седмица, месец или месеци – в търсене на изгубения граал. И да, наистина познавам хора, които са търсели месеци. Защо? Защото такива азбучници има за всяка една година. И само си представете, че освен, че не сте наясно в кое населено място наследодателят ви евентуално е имал имот, вие не знаете и коя година го е придобил. Което означава, че трябва да преровите много, настина много азбучници.

И, не забравяйте, че това са 113 служби по вписванията.

За да стане още по-интересно, сега трябва да ви кажа, че не всички документи за собственост се съхраняват в Имотен регистър към Агенция по вписванията. Така е, защото не всички документи за собственост са нотариални актове. Има много и различни видове. И някои не подлежат на вписване. Т.е. трябва да ги търсите другаде. Там, където са ги издавали.

Договорите да покупко-продажба например, подписване с общината или с държавата по комунистическо време, а и след това, не са подлежали на вписване. Какво означава това? Че ако да речем дядо Иван си е купил 1985 г. двустайна панелка в Младост 1 с Договор от общината, то документът му за собственост ще се съхранява в Район Младост СО, а не в Имотен регистър към Агенция по вписванията – гр. София.

Обаче как да е сигурен синът на дядо Иван, че починалия му баща не е притежавал някоя гарсониера и в Надежда или в някой друг столичен квартал? Няма как, освен ако не се разходи до всяка община.

Легендата разказва, че с изготвяне на кадастралната карта и кадастралните регистри у нас, щяло да има истинска централизирана информация за всички видове имоти, независимо от вида документ за собственост. В този ред на мисли, има смисъл човек да посети и Агенция по геодезия картография и кадастър. Проблемът, обаче, е че поне засега този проект е в доста незавършен вид. Не за всички имоти има нанесени данни за собствениците и съответно за документите за собственост. Някой ден и това ще стане, но засега все още проектът, както дигитализацията на Имотен регистър, не е завършен.

Тук дори не повдигам въпроса, ако имотите са реституирани или са върнати с по-стари решения на поземлените комисии. Става дума пак за документи, които имат силата на документ за собственост и които не се вписват. Съответно трябва да се търси отново при органа, който навремето ги е издавал.

Как се оправят хората с всичко това?

Най-общо казано – по два начина:

1. Голямото ровене!

След смъртта на човека се започва едно щателно преравяне на всяко кьоше и се разглежда внимателно всеки лист хартия. Ясно е защо. Защото не се знае дали няма да откриете някакъв документ за собственост или следа към такъв.

• Голямото разпитване!

Безкрайни и досадни разговори най-вече със съседи и приятели на починалия, които обикновено се оказват по-информирани от повечето му роднини. Така има шанс да се разбере, че „Иван имаше една гарсониера в Овча купел, която беше решил за завещае на …“.

Откъде да започнете?

След голямото ровене и голямото разпитване, винаги е добре да се предположи, че човекът може да е имал имот в населеното място и съответно  – район, в който е починал. Има смисъл да се започне търсенето по последното постоянно местонахождение на човека.

Никога няма гаранция, но е едно добро начало.