Ето как е възможно да сте собственик и въпреки това да нямате право да живеете в жилището си след развода!

Много е възможно и вие да не знаете това:

При развод съдът решава на кого да бъде присъдено ползването на семейното жилище. Тук коментирам случаите, в които разводът не е по взаимно съгласие и при който между бившите съпрузи няма разбирателство по този въпрос.

Много хора бъркат ползването със собствеността. Що се отнася до развода и ползването на семейното жилище, съдът не се интересува чия собственост е въпросното.

Звучи ви странно?

Нека обясня логиката на законодателя.

Но преди това – какво е „семейно жилище“? Това е жилището, в които последно е живяло семейството, докато са били в брак. Необходимо условие е то да е на територията на България.

Няма значение дали въпросният имот е обща собственост и на двамата съпрузи или е лична собственост само на един от тях. Няма значение дали жилището е придобито по време на брака им или преди това. Няма значение и как е придобито – възмездно или не.

Достатъчно е семейството да декларира /докаже/, че живеят в този имот и че това е било семейното им жилище.

Когато разводът е по взаимно съгласие, нещата са лесни. Каквото се уговорят по отношение на ползването на семейното жилище бившите съпрузи, това се записва като меродавно в решението за развод.

Когато няма разбирателство, обаче, тогава става интересно.

Наличието или липсата на деца от брака /ненавършили пълнолетие/ е обикновено крайъгълният камък за решаването на този въпрос – кой ще остане да живее в семейното жилище – независимо чия собственост е.

Има ли деца, обикновено родителят, на когото е присъдено да упражнява родителски правата, получава и ползването на семейното жилище.

Докога? Докато децата не навършат пълнолетие или докато въпросният родител упражнява родителските права.

Виждала съм доста възмущение по тази тема: „Ама този имот е лично мой! Дарение е от майка ми! Бившата ми жена не е платила една стотинка за него! Детето ми е на 2 години. Какво искате да кажете? Че следващите 16 години бившата ми ще си живее необезпокоявана в моето жилище? Ами аз? Аз нямам други имоти. Аз къде ще живея?“.

Това е положението. Съдът съблюдава първо интересите на децата. В една такава ситуация съпругът, чийто имот се ползва от този, на когото са присъдени родителските права, има право да изиска наем за ползването на имота. Тук дребната подробност е, че не може да гледа в тавана и да си измисли сам „справедлива наемна цена“ /разбирайте – колкото му трябва/. По-точно – може, но бившата му законна половинка трябва да се съгласи с определения наем. Ако не се съгласи – решава отново съдът. За размера на наема се произнася вещо лице. Другата съществена подробност е, че наем се дължи само от ползващия жилището съпруг, но не и от децата. Това силно ограничава възможностите на съпруга собственик да „забогатее“ от един такъв наем.

Може да стане и по-интересно...

За „семейно жилище“ може да бъде определено и жилище, което е собственост на роднина/и на единия съпруг. И, забележете, може да е на съпруга, на когото не са присъдени родителските права.

Пример: Семейството последно е живяло в апартамента на едната баба /майка на съпруга/. Съдът присъжда родителските права на съпругата. Детето от брака им е още непълнолетно. Снахата има право да остане да живее с детето си в апартамента на свекърва си. Колко време? До една година от развода.

Разговарям с една такава бивша вече свекърва. И тя се възмущава: „Не мога да разбера… Защо мен никой не ме попита дали съм съгласна с това. Та нали жилището е мое!“. Това е често срещана заблуда у много хора. Мислят си, че по отношение на правосъдието, ако нещо ще им се случва, някой трябва да ги пита – дали са съгласни.

Принципът е малко по-различен. Някой решава да ти „направи“ нещо. Съдът решава дали да се съгласи или не. Ако ти смяташ, че правата ти са накърнени, отново се обръщаш към съда.

Струва ви се несправедливо?

В тези статии не давам морални оценки. Тук просто ви излагам факти. За да знаете какво е реалното положение и какво може да направите, за да се защитите.

Сигурна съм, че досетливците сред вас вече си задават въпроси: „А ако съпругът, на когото са присъдени родителските права, има други имоти? Пак ли ще се настани като кукувица в чуждото жилище, само защото са го набедили за „семейно“? А не може ли въпросната снаха да се настани да живее в апартамента на собствената си майка?“.

Законът казва, че ползването на семейното жилище може да бъде прекратено, „ако отпадне жилищната нужда на ползващия“. Както сигурно се досещате – тук вече е полето за вихрене на адвокатите. Най-общо казано – ако се докаже, че въпросният родител разполага с друго жилище, в което може да живее, трудно съдът би присъдил правото му да ползва „семейното жилище“, ако собственикът на последното не е съгласен с това.

Положението се променя и ако упражняващият родителските права бивш съпруг сключи нов брак.

За онези, които са чели доста по въпроса и са се сетили, че могат да уредят нещата с брачен договор – да знаят, че не винаги могат. Ако между съпрузите е изрично уговорено, че при развод един от двамата ще ползва семейното жилище, независимо чия собственост е, но съдът реши, че тази уговорка накърнява интересите и правата на ненавършилите пълнолетие деца, въпросната уговорка ще има силата на не много качествена тоалетна хартия.

Хипотезите са много и, както казах, изпаднете ли в подобна ситуация, първото нещо, което трябва да направите, е да се консултирате с адвокат.

Важното, обаче, е да знаете, че имате тези права – да ползвате при определени условия чужд имот. Също толкова важно е да не се успокоявате, вярвайки че след като сте собственик на жилище, то това ви гарантира, че ще може да ползвате въпросното.