Геополитиката на разширяването на ЕС

    Дебатът около потенциалното разширяване на Европейския съюз вече не е свързан с Украйна и Западните Балкани. Разширяването вече е екзистенциален въпрос с далечни последици за ЕС и способността му да остане значим играч в бързо променящата се глобална среда.

    БЕРЛИН - Къде ще свършат границите на Европа? На 6 октомври лидерите на ЕС се събраха в Гранада, Испания, за да обсъдят въпроса, който вълнува еврократите, мозъчните тръстове и журналистите в целия блок от началото на войната в Украйна.

    Въпреки че Европейският съюз вече предостави на Украйна статут на страна кандидатка през юни 2022 г., Европейският съвет се очаква да гласува за започване на официални преговори за присъединяване на 15 декември. Но дебатът в Испания показва, че въпросът вече не е наистина за Украйна и Западните Балкани; сега това е екзистенциален въпрос с далечни последици за ЕС и неговата роля в бързо променящата се глобална среда. Изглежда, че ЕС се насочва към радикално преосмисляне, към "преосноваване", изградено върху три стълба, всеки от които е предмет на ожесточени дебати. Той търси голяма сделка между геополитическите императиви и либералните ценности.

    Първият стълб е сигурността. Тъй като ЕС преминава от мирен към военен проект, той е принуден да преразгледа някои от основните си допускания. Най-очевидно е, че европейските лидери трябва да се откажат от отвращението си към твърдата сила. Но все още не е ясно как ще протече този процес: Дали европейските правителства могат да се обединят и да развият собствен военен потенциал, или ще похарчат парите си за готово оборудване от САЩ и Южна Корея?

    Националните граници, които някога бяха смятани от лидерите на ЕС за гъвкави, придобиха ново значение след нахлуването на Русия в Украйна. В същността си дебатът за разширяването е свързан с определянето на границите на сферата на влияние на блока, като се гарантира, че страни като Украйна и Молдова могат да се стремят към европейско бъдеще, а не да бъдат третирани като буферни държави между ЕС и Русия. Променящото се разбиране на ЕС за сигурността подчертава значението на разширяването. Като се има предвид стратегическото използване на имиграцията, енергията и критичните суровини, както и нарастващата национализация на технологичните иновации и регулации, държавите членки не могат да разчитат само на НАТО, за да посрещнат всичките си отбранителни нужди. Само чрез разширяване и укрепване на ЕС може да се гарантира сигурността на европейските граждани.

    Така стигаме до втория стълб - икономиката. Европейците, вероятно повече от всяка друга група, вярваха в преобразуващата сила на икономическата взаимозависимост и способността ѝ да превръща някогашните противници в съюзници. Но като се има предвид въоръжаването на износа на енергия от страна на Русия и заплахите на Китай за ограничаване на медицинските доставки по време на пандемията COVID-19, сега ЕС се стреми към по-голяма самодостатъчност, за да намали потенциалните рискове. Но Европа никога не може да постигне пълна самодостатъчност. Вместо да се стремят към "стратегическа автономия", европейските лидери трябва да се съсредоточат върху насърчаването на разнообразни отношения с множество партньори, като гарантират, че разполагаме с алтернативи, ако някоя държава се опита да ни изнудва. Например Украйна и Балканите биха могли да предложат важни суровини и работна ръка, като по този начин допринесат за укрепването на глобалната позиция на Европа.

    Но именно тук стремежът към разширяване може да срещне сериозна съпротива. При неотдавнашно посещение във Варшава станах свидетел на последиците от зърнената криза, предизвикана от войната в Украйна. Въпреки че Полша е твърд защитник на влизането на Украйна в НАТО и разбира геополитическата обосновка на разширяването по-добре от повечето страни, тя има и силни резерви. Една от основните причини за безпокойство е потенциалът за икономически сътресения, които биха се отразили неблагоприятно на полския селскостопански сектор. Освен това има и по-малко привлекателната перспектива Полша да се превърне в нетен платец в бюджета на ЕС, ако Украйна стане държава-членка.

    Третият стълб са ценностите. В миналото Европа беше разделена на либералните космополитни държави-членки на ЕС и на тези извън блока, които изискваха постепенна интеграция и трансформация, по една глава от acquis communautaire (съвкупността от закони на ЕС). Сега обаче тази дихотомия е очевидна в самия ЕС, като страни като Унгария и Полша прегръщат нелибералния национализъм. Разширяването предлага потенциално решение и за двата лагера. За европейските либерали то представлява възможност за осъществяване на вътрешни реформи чрез поставяне на условия за върховенство на закона и гласуване с квалифицирано мнозинство. Може да се надяваме, че този подход ще смекчи националистическите тенденции, които често са възпрепятствали усилията за създаване на единна външна политика. За разлика от тях европейските нелиберали смятат, че с приемането на Сърбия с автократичен президент Александър Вучич и евентуално на по-националистическа Украйна колективната сила на нелибералния блок ще бъде достатъчно голяма, за да предизвика Германия и Франция, които са фактическите лидери на ЕС. Победата на либерализма далеч не е гарантирана. В момента всички погледи са насочени към Унгария и Полша, където на 15 октомври ще се проведат решаващи парламентарни избори. Междувременно политическите наследници на Бенито Мусолини вече са на власт в Италия, а Франция може да последва примера им, ако Марин льо Пен спечели президентските избори през 2027 г.

    Въпреки това Европа е на прага на нова ера. Настоящата ситуация напомня на годините след Студената война, когато европейските лидери спореха дали да разширят блока или да задълбочат интеграцията му. С надеждата, че ще могат да си вземат и тортата, те се опитаха да направят и двете. Но когато Балканите изпаднаха в хаос, коментаторите направиха паралел между ръководството на ЕС и Нерон, който си играеше, докато Рим гореше. Днес ЕС е изправен пред подобна опасност, тъй като дълбоките екзистенциални дилеми се свеждат до бюрократични дебати за бюджети, процеси и институции. За да процъфтява в бързо променящата се геополитическа среда, ЕС трябва да разшири и задълбочи интеграцията си. Но постигането на тази цел през 2023 г. може да се окаже по-голямо предизвикателство, отколкото през 2004 г. Вместо да води Украйна, Молдова и Балканите през същия процес на присъединяване, през който преминаха Полша и Унгария, ЕС трябва да създаде нови, иновативни рамки. Това може да доведе до по-объркана структура от припокриващи се кръгове, а не до Европа на "концентричните кръгове", предвидена от лидерите на блока. Но ако европейският проект иска да оцелее, той трябва да се преоткрие, за да намери голяма сделка, а не просто да разшири границите си.