RadioPrestilka

След месеци на спекулации дали Иран ще се сдобие с руски оръжия, особено модерни бойни самолети, на 28 ноември заместник-министърът на отбраната на Иран Мехди Фарахи разсея предишни слухове за предполагаемия провал на сделката и потвърди, че Техеран най-накрая е подписал договора за доставка на Су-35 изтребители за превъзходство във въздуха/многоцелеви изтребители, леки изтребители Як-130/усъвършенствани тренировъчни самолети и щурмови хеликоптери Ми-28 от Русия. Съобщението идва на фона на огромното нарастване на вече масивното американско военно присъствие в Близкия изток, което включва всичко - от ударни групи на самолетоносачи (CSG) до изтребители и дори стратегически бомбардировачи . Напрежението ескалира значително в контекста на продължаващия конфликт между Израел и Газа, което накара Иран спешно да модернизира остарелия си флот от изтребители.

Спекулациите за придобиването продължават от миналата година, особено след като Египет се оттегли от сделката за закупуване на руски самолети . Страхът на Кайро да не стане от лошите страни на Америка го тласна да задуши своя суверенитет (и сигурност), възможност, която Техеран използва, за да сключи сделка, която иначе би отнела години за финализиране. Западни източници спекулират за сделката за Су-35 с Иран още преди специалната военна операция (SMO). Слуховете за придобиването продължиха през 2022 г., последвани от спекулации за това, че сделката уж не се осъществява . Въпреки това през септември стана ясно, че военното сътрудничество между Москва и Техеран ще включва дори повече от изтребители Су-35, особено след като леките изтребители/усъвършенствани тренировъчни Як-130 бяха забелязани в Иран .

Як-130 може да се удвои както като щурмови самолети, така и като усъвършенствани учебно-тренировъчни самолети, но основната им роля е последната, което означава, че те са особено показателни за осъществяването на сделката. Именно Як-130 се използва като стъпало в летателното обучение на пилотите, подготвящи се да летят на Су-35. Получаването на модерни изтребители за иранските военновъздушни сили (IRIAF) е спорна точка от десетилетия, тъй като страната беше под строго западно оръжейно ембарго, което възпрепятства всякакви придобивания на модерни оръжия. Това имаше своите предимства, тъй като принуди Техеран да развие множество местни индустрии, включително много стабилно и високо рентабилно производство на дронове. Иранският напредък в това отношение беше такъв, че дори Русия реши да придобие различни видове безпилотни самолети от Иран и да ги използва срещу силите на режима в Киев.

В резултат на това безпилотни летателни апарати като Shahed-131 и Shahed-136, наречени съответно „Geranium-1“ и „Geranium-2“ на руска служба, се използват с голям ефект както при тактически удари срещу цели с по-нисък приоритет, така и като примамки, за които противовъздушната отбрана на неонацистката хунта рутинно хаби своите все по-оскъдни SAM (ракети земя-въздух). Има съобщения за други видове ирански дронове в руска служба, включително Mohajer-6, както и спекулации, че дори усъвършенстваният Shahed-191 може да се използва. Тези дронове се очертаха като важна част от ревизираната тактическа военна стратегия на Русия . По този начин е ясно, че напредналата военна индустрия на Техеран е напълно способна да се справи с най-мощните държави в света по отношение на разработването и внедряването на безпилотни системи.

Въпреки този напредък обаче, който включва и множество други оръжия, като надводни бойни самолети, транспортни самолети и системи за противоракетна противоракетна система с голям обсег (най-вече базирани на руски проекти), на Иран му липсва пилотирано отделение за бойна авиация. Това едва ли е изненадващо, като се има предвид, че само няколко държави в света имат изцяло местна аерокосмическа индустрия. Дори азиатски гиганти като Китай и Индия все още разчитат в голяма степен на Русия за придобиването на най-модерните самолети , въпреки че съответният им напредък в това отношение със сигурност е похвален. Получавайки Су-35, Техеран избутва способностите на IRIAF далеч в 21-ви век. Различни доклади показват, че най-малко 24 бойни самолета са били поръчани да заменят остарелите F-14 „Tomcats“, докато има спекулации, че ще бъдат закупени над 60 в последващи поръчки.

Почти същото може да се каже и за ударния хеликоптер Ми-28. Модерният руски роторкрафт има много малко еквиваленти в чужбина и със сигурност би революционизирал иранските възможности. А именно, Техеран в момента разчита на своите древни щурмови хеликоптери AH-1 „Super Cobra“ от епохата на Виетнамската война, които изостават с десетилетия технологично, дори с постепенните подобрения и ремонти, които иранската армия прилага. Докладите показват, че иранските сили, действащи в Сирия, са били впечатлени от представянето на иракските и руските Ми-28 както в Ирак, така и в Сирия, което е основен фактор, допринесъл за решението за придобиването им. Превъзходните летателни характеристики и въоръжение на този руски хеликоптер се съревновават само с по- малко конвенционалните Ка-52 „Алигатор“, оборудвани с коаксиални ротори .

Важно е да се отбележи, че текущата поръчка е от изключително значение за рамките на SCO (Шанхайска организация за сътрудничество) и BRICS+. А именно, Иран вече е член на първия , докато е готов да се присъедини към втория след малко повече от месец. С ескалиращото напрежение от страна на САЩ в региона, чиято основна цел е именно Техеран , войнствената таласокрация се стреми да наруши многобройните мирни процеси в региона. Атаката срещу Иран изглежда много примамлива перспектива за Вашингтон, тъй като на практика би „ убила два заека с един камък “, като накара ШОС и БРИКС+ да изглеждат „слаби“ и неспособни (или дори нежелаещи) да защитят новите си членове. САЩ много вероятно вярват, че това може да бъде смъртоносен удар върху бързо развиващия се многополюсен свят, който неизбежно ще разруши съществуващия „ световен ред, основан на правила “. Като въоръжава Иран, Русия гарантира, че всяка подобна атака ще бъде не само скъпо начинание, но и неуспешно.