KimJacksonReality

Добре дошли, приятели, в моето ново местенце! 😊

Както обещах, ще се възползвам от тази прекрасна възможност в Мрежата и ще си имам нов блог. Тук ще можете да се потопите в моя паралелен свят. В историите, които моите сънища, опит, наблюдения и въображение създават за вас. Вече имам доста разкази, на различна тематика. Имам кратки, имам дълги, имам дори с продължения. Пиша и роман, но той все още е в тайна от света. Обещавам много често да качвам тук своите истории и стиховете също! А за разнообразие, ще ви занимавам и с вълненията си около книгите, които чета. А аз много чета. 

Време е да се представя, за тези, които не ме познават. Родителите ми са ме кръстили с красивото и силно име Боряна /то си има и история/. А аз пък, на петнадесет годишна възраст, си избрах името Ким. И то си има своята тайна, която може и да ви разкрия някой ден. Стига да сте достатъчно любопитни. Защо съм Джаксън е ясно, нали? Родена съм в Русе, израснала съм в Бяла. Имам си и село, нарича се Горник и е до Червен Бряг. Майка ми и баща ми са ми дали възможност да се развивам на прекрасни места, сред чудесни хора. Бях едно много бърбориво дете, с богата фантазия, вършещо безброй лудории. Бързо ставах любимка на възрастните хора, в това число съседи и учители, а с времето за семейството ми се превърнах в странна птичка. Защо ме възприемаха за различна, така и не разбрах… Имах си и много мечти, но три от тях доминираха. Да бъда учителка, актриса или писателка бяха най-големите ми блянове. Да можеше и трите наведнъж, щеше да е най-добре. Като се замисля, от много малка съм имала ясна представа за себе си. Повече отколкото я имам сега. За всяка от трите мечти имам какво да споделя, което ме навежда на мисълта, че ще направя специална рубрика за да разказвам за себе си, мечтите си, нещата които обичам, пътешествията и концертните си вълнения. Споменах ли, че съм музикален фен? Вече знаете, а ще научавате и все повече. Няма да е скучно, обещавам! Някои от моментите в живота ми ги има и в разказите, които предстои да четете.

Вярна на приключенският си дух, от 2002 година живея на испанска земя. С малки прекъсвания, в опит да се завърна в България или да усетя живота в Англия и Германия. На остров Тенерифе стъпих за първи път през есента на 2012 година, тогава изживях и първият си полет със самолет, но от март 2018 не съм мърдала оттук. Волната ми душа е закотвена на едно място, но това е за добро, защото се развихри вдъхновението ми и пиша ли, пиша.

Помня ясно онзи пролетен ден, бях само на 10 годинки, когато гледайки през прозореца на детската ми стая, си казах уверено: “Когато порасна, искам да пиша книги!” В същият този ден написах стих за България! През годините си пишех стихове в една тетрадка, за която си знаех само аз. Ако съм се престрашавала да покажа на някого какво пиша, то не са повече от две-три приятелки. А днес искам да покажа и разкажа на целия свят… Започвам с едно стихотворение, което отразява мен… в огледалото. 

Приятен престой в моя паралелен свят, амигос! ❤

ОГЛЕДАЛО

В рамка дървена и много красива

огледалото мое виси на стена.

Уж суетна не съм, а не мога да скрия

поглед сънен от него, че не отплепям сега.

Щракам на компа куп щуротии.

Калпазанка до мен потрепва в съня

и римата важна щом не спори ми

огледалото чувам: “Заспивай! Допиши сутринта!“

С отражението свое опитвам да споря:

“Музата – казвам – дошла е сега!“

А то глупости казва, че отново дърдоря,

гениални идеи ще дойдат дори през деня. 

Сутрин с надежда в него се вглеждам,

кремче си слагам, прибирам в плитка коса.

Въпрос след въпрос безпощадно изреждам:

“Как съм? Красива ли съм днес за света?“

Тъй огледалото всекидневно ме трае,

кисела сутрин, вечер- добра.

А игрички понякога с мен си играе,

сменя ли го с друго, няма по-грозна на планета Земя.

Често почиствам го, защото си зная

огледалото свети ли, даже аз ще блестя.

Две паралелни реалности свързва в безкрая

Едната не пазя ли и другата рухва там- в пропастта.

Туй огледало вълшебно е, недей да се смееш!

То отдавна предсказа моята тежка съдба.

“Като вълчица ранена в своята зима ще виеш,

Принца няма да дойде, отнесе го участ най-зла!“

За това днес самичка скитосвам.

С отражение и куче си бъбря в нощта.

Душа на листа бял прахосвам,

с надежда за утре- добро да има в света!

11.11.2022 Ким Джаксън