Годината на Киро Чърчила

Киро Чърчила пустосва Голф-а. Не иска да запали. 

• Мама ти и боклук – крещи той и затръшва вратата – продадох си жигулката заради теб. 

Дочула вълненията на съпруга си, Стефка се явява пред портата на двора и заварва Киро да се гмурка под предния капак. Пуфти нещо, псува, подава глава взима въздух и пак влиза под капака. 

• Кире, какво става бе? Ще ходим ли на пазар? – пита Стефчето. 
• Охоу! Ше ходим, ами! Ако тоя шваб благоволи да запали! – сопва се Чърчила и сяда на шофьорското място. Завърта ключа, обаче машината не поема. – Ей го - блъска по волана Киро – цвили като на Кичето крантата. 

Решава, че трябва да се успокои. Като изгони яда ще му влезе някоя свежа мисъл. Обляга се на седалката, затваря очи и поема дълбоко въздух. Задържа го за кратко и издишва. Повтаря упражнението няколко пъти. И му просветва. 

• Стефке! Реших проблема! – казва тържествено Киро – сядай тук – и излиза от колата – аз ще бутам и ще запали!
• Ама къде ще буташ бе Кириле!? Я гледай как сме го натоварили комбито със всичката стока. Това са поне двеста кила домати, краставици и тъй нататък – изчислява жената – А освен това аз не знам какво се прави. 
• Верно бе, мама му стара. – констатира с огорчение Киро. Вече е отчаян и започва да се чуди какво ще я прави всичката стока, която са подготвили да продават. Изплюва се и поглежда към двора. Там съзира старото ЮМЗ. И го осенява нова идея. 
• Стефке! Ще ме теглиш – тържествува Чърчила. 
• Ама как ще те тегля бе!? Аз на колата не мога ти на трактора ме качи! 
• Спокойно ма – водоравно казва Киро – Това се кара по-лесно от колата. 

Отива и пали трактора. „Еййй чакмак. Не дава да го чукнеш” – мисли си доволно Чърчила. Паркира пред колата и връзва въжето. Качва Стефка като я подпира за задника и тя сяда на седалката. И тъй, в представително пазарско облекло изслушва цялата лекция на Киро, коя ръчка за какво е и кога и как да борави с нея. Киро повтаря инструктажа няколко пъти. Стефка потвърждава наученото. 

• Ама чакай сега – казва тя – на мен ми е трудно потеглянето. 
• Нибой са ма! На това както и да му пуснеш амбреажа потегля. 

Успокоена Стефка кимва с глава. Хваща кормилото и амбициозно гледа напред. Дърпа леко газта, както Киро й показа. Юмезака дава знак, че е готов за мисията. Киро се качва в колата и махва на жена си да включи на скорост. Стефка изпълнява командата, ЮМЗ-то изхърква и тръгва напред. Три метра трябват и от ауспуха на Голф-а излизат черните дизелови газове, които донасят щастието на Киро. Обаче Стефка не спира. Чърчила почва да бибитка! Натиска клаксона, подава си главата през прозореца и крещи: „Спри ма! Спри! Спирачките!” А Стефка вече е в паника:

• Ми ти нищо не каза за спирачки, бе – крещи жената отвътре! – Как да спра!?

Киро набива спирачки, сякаш си въобразява, че ще спре трактора и вика на Стефка да върне газта и да изгаси трактора, но тя вече изобщо не го чува. Голфът се влачи и най-накрая държачът на колата се къса. Киро дърпа ръчната и със скоростта на подплашено яре изскача навън и догонва трактора. Вътре паникьосаната Стефка гледа напред и държи волана. Киро поглежда да види какво гледа и се оказва, че са на няколко метра от дувара на Кичето. „Завий ма!” – крещи той, но Стефка е пълен блокаж. Стиска волана и няма ни картина, ни звук. 

Киро взима, според него, най-адекватното решение. Качва се на първото стъпало и издърпва Стефка. Жената полита от трактора и Киро успява да спре на сантиметри от дувара на комшията. Олеква му. После му идва на акъла, че е изхвърлил жена си по брутален начин. Оглежда се за нея, но не я вижда. Връща трактора обратно в двора и отива да търси жена си. Намира я в кухнята да промива рани на коленете с ракия. Гледа я със съжаление и се пустосва. Обаче се оправдава, че ако не беше направил така щеше да стане голяма беля. И докато разсъждава по този важен въпрос забелязва нещо. 

• Ти що си без гащи, ма!? – пита с интонацията на мъж, който заварва жена си на калъп с друг. 
• Съдрах ги на трактора – отговаря жената, монотонно и сякаш това е най-естественото нещо, което е могло да се случи в тази ситуация. 

После откриват съдраното да виси една ламарина, която стърчи от калника на ЮМЗ-то. И тръгват към пазара с мисълта, че понякога добрите намерения, осъществени от некомпетентни лица може да те оставят по без гащи.